Един вдъхновен репортаж от мястото на събитието

„Европейската нощ на учените“ тази година се проведе в София на различни емблематични за града места – институти, музеи, университети, паркове, спортни комплкси, но едва ли ще е пристрастно да споделя, че най-магичната атмосфера сигурно е била постигната под стъкления купол на Ларгото в античния комплекс „Сердика“. В Ларгото имаше  редица прекрасни изяви на софийски учени от различни поколения, целящи от една страна да привлекат по-широка публика към природните науки, а от друга – да разкрият някои техни артистични и поетични таланти. Ще се спра на на онези от тях, в които ИМИ-БАН бе най-съпричастен.

Изявите в това събитие бяха осъществени по проекта FRESH (Find Research Everywhere and Share).

Математическият пърформанс  Изследвания с пентамино бе подготвен от проф. Тони Чехларова и представен от неин екип от сътрудници на секция ОМИ.

В продължение на 4 часа (от 18 до 22 ч.) интересът към конструиране на различни фигури с плочките на пентамино бе огромен – не само защото средствата варираха от оцветяване върху разграфен лист, до подреждане на магнитна дъска и използване на динамични файлове от Виртулания училищен кабинет, но и защото се обсъждаха различни подходи и идеи от страна на участниците. Основните предизвикателства бяха да се пострят „елен“ и „пеперуда“, но посетителите бяха насърчавани да направят свои модели. Не случайно една малка участничка направи от пентаминовите плочки купа за супа и ни обясни, че получените дупки са плуващите макарони в нея. А нейният съсед възкликна:“ Аз от това всичко мога да направя!!!“ 

За по амбициозните математици имаше и задачи за откриване на числови закономерности с помощта на пентаминови плочки. Най-радостното бе, че в решаването участваха екипи от деца, родители (понякога баби и дядовци), а учителите се вдъхновяваха за изследователски дейности в часовете по математика.

Използвахме този форум и за разпространение на идеите на проект Scientix, на който ИМИ-БАН е национална контактна точка. Споделихме с интересуващите се специалния брой на месечните издания по проекта, посветен на Магията на математиката, който съдържа информация за дидактически сценарии, разработени от  екипа на ИМИ по проекта Mascil. Сред тях е сценарият на Тони Чехларова Реставрация на чиния, получил наградата на Scientix в категорията “STEM teaching materials addressed to students” (за образователни ресурси, предназначени за ученици), преведен вече на повечето европейски езици.

На съседния щанд „Интерпретации  на Питагоровата теорема“  бе не по-малко оживено, но такава „конкуренция“ можеше само да ни радва. Водеща  бе Елисавета Стефанова (наш партньор в разпространяване на изследователския подход в качеството си на „размножител на идеите на проекта Mascil”) заедно с учениците си от 73. СУ „Владислав Граматик“. Малките питагоровци бяха направили уникална изложба с вариации на тема „Питагоровите гащи“, като тук гащите бяха придобили най-чудновати форми с помощта на динамичния софтуер GeoGebra, а даже бяха генерирали и фрактал от тип дърво.

Освен изявените си математически интереси, децата демонстрираха и преподавателски умения, и артистични заложби.  „Местя това квадратче – имаме ли теорема? Имаме! А сега?“ След малко водещият се обърна към акад. Кендеров: „Виждам, че сте любознателен… Но съм сигурен, че не знаете откъде идва името на Питагор! Ами защото ходи из гората и задава въпроси – Пита-гор!“

Дори афиша за представлението си децата бяха направили във формата на Питагоровата теорема. Обясненията варираха от питагорови гащи от плексиглас с пясък до възможност човек сам да си направи вариация на гащите (на компютър) и да си я разпечата на цветен принтер!

Интересен бе и диалогът на друг малък  модератор-питагоровец с проф. Чехларова. „Добре, но кое в случая е а?“ – попита тя. „Ами, това лице.“ – гласеше отговорът. „Я помисли по-добре!“ След кратък размисъл, се чу едно възхитено: „А-а-а!!!“, което в литературата се нарича ефект „Аха“!

А една малка художничка на картина, на която Питагор е изобразен само по гащи, обясни, че ръцете му изразяват недоумение, че е хванат неглиже. Наистина не бе лесно да си тръгне човек от този щанд, толкова интересни неща научихме от децата!

През тази специална нощ прекрасните мозайки и руини на Ларгото се озаряваха  не само от светлините, вградени дискретно сред камъните, и от пламъците от експериментите на физици и химици, но и от усмивките на учените-стихотворци. Сборникът с техни творби (в който участват и трима представители на ИМИ - проф. Николай  Янев, проф. Денка Куцарова и Жен-И-Сен) бе представен от Пенка Лазарова с прекрасните стихове на акад. Румен Цанев:

Какво е наука?
Какво е изкуство?
Едното е мисъл,
другото - чувство.
Едното - истина
за тази Вселена.
Другото - истина,
в душата родена!

Не знам кой би могъл да го каже по-добре!

Но тъй както учените се интересуват от изкуство, добре е и художниците да понавлязат в науката. Например, официалният постер на събитието не е издържан от научна гледна точка, както забеляза акад. Кендеров: В тъмната част на Луната са изобразени звезди (до микроскопа), което от астрономическа гледна точка е невъзможно. За да се виждат така, тези звезди би следвало да са между земята и сянката ѝ върху луната....